Предимството на Multicam е в неговата адаптивност. Докато масовите цветове като ОД (зеленото) познато още като (olive drag green) ползвано за гориста и тревиста среда, а койот (кафявото или пустинно кафявото) са оптимизирани за региони с много суша и пясък то Multicam е измислен да работи в различни среди. От пустини през гори че дори и до градски райони. Тази гъвкавост го прави популярен за опериращите на различни терени в рамките на една мисия.

Всепознатата камуфлажна разцветка Multicam е цвят и модел включващ множество цветове (зелено, кафяво, тан и няколко допълнителни техни нюанса) за създаване на универсален камуфлаж. Проекта е разработен от Crye Precision. Мултикамът е много добре приет от американските и съюзнически сили заради своята ефективност в различни среди.

MultiCam като камуфлаж е проектиран през 2002 г. От тогава той започва да придобива популярност като през 2010 официално се приема и от американската армия. Модела разширява вариациите си до пет различни разцветки. Те могат да се използват в най-често срещаните среди.

В тази статия ще ви запозная не само с оригиналният познат на всички MultiCam но и цялата негова официална палитра от още 4 допълнителни версии.

Представям ви и петте оригинални версии на MultiCam. Всички са базирани на идентичен геометричен дизайн. Въпреки това, всеки вариант е проектиран за максимална ефективност в конкретна среда.

Петте версии са:

• MultiCam
• MultiCam Arid
• MultiCam Tropic
• MultiCam Alpine
• MultiCam Black

Ще се запитате „защо различни версии, като е толкова универсален“. Няма такова нещо като прекалено универсално в света колкото и да ни се иска. Е освен в българският език думата „таковата“ която се ползва за всичко но това е друга тема. Всеки терен си има своите специфики и изискването винаги е да останеш незабелязан максимално дълго време.
Продължаваме напред както беше казал един известен български спортист.

Оригиналният модел MultiCam е известен със своята гъвкавост. Ето защо се нарича „80-процентово решение“ за повечето среди.

Като се има предвид колко добре се представя, естествено бихте очаквали по-новите версии на MultiCam да бъдат също толкова гъвкави. И наистина, те са – но в случая те са предназначени за специфични среди които останалите 20% мултикамът не може да покрие. Но в тези терени с разцветките на MultiCam ставате направо невидими.

Връщайки се във времето до 2002 г. нека да разгледаме усилията за разработване на универсалния камуфлажен модел на американската армия (UCP, накратко).

През тази година и продължавайки до 2004 г., американците проучват потенциални заместители на техните активни тогава камуфлажни униформи на Woodland и Desert. Бяха избрани общо четири камуфлажни модела за тестване в трите сценария – гора, пустиня и град – при дневни и нощни условия.

Американците имаха идеята да вземат цветовата схема, която се представя най-добре във всеки сценарий, и да ги комбинират в един модел. Те се надяваха, че това ще доведе до ефективен модел „всичко в едно“.

Това, което се появи е CADPAT плюс MARPAT и полученото американската UCP (Universal Camo Pattern), която може би познавате като оперативен камуфлажен модел на армията на САЩ за 2004-19 г.

UCP изпълни задачата за която беше предвиден. Може би е било за добро, защото позволи на създателите на модерен камуфлаж да признаят, че ефективността във всяка възможна среда е непостижима и че това което е необходимо за да се постигне по-добро представяне в много различни пейзажи, са по-специализирани версии.

(За да бъда честен, UCP e бил пуснат без правилното тестване. По-добра версия е разработена по-късно и е известна като AOR-Universal camouflage pattern. Така че е възможно UCP да се беше оказал по-малко разочароващ, ако отделиха допълнително време и ресурси за неговото тестване.)

Добър пример за специфично за околната среда семейство модели е CONCAMO. Сравнително нов в тактическото пространство, CONCAMO се предлага в три версии (зелен, кафяв и бежов) и изглежда да се превърне в решение за зелени европейски гори, кафяво-оранжеви есенни пейзажи и сухи или алпийски среди.

Същото важи и за другите нови модели маскировка. Камуфлажът PhantomLeaf например предлага седем варианта: Z1A Hot Desert, Z1B Rock Desert, Z1C Snow Desert, Z2 Low-Growing Vegetation, Z3A High Vegetation (без снежна покривка), Z3B High Vegetation (със снежна покривка) и Z4 Construction.

И все пак, разработването на цяла гама камуфлажни шарки изисква много повече от просто избиране на нова цветова схема и съчетаването и с основната геометрия на оригиналния продукт.

Разцветките на МУЛТИКАМ.

През 2013 г. MultiCam добавя четири версии: Arid, Alpine, Tropic и Black. Те са предназначени да направят MultiCam подходящ за екстремни среди, като тези в пустините на Близкия изток, както и в гъсти тропически гори и покрити със сняг полета.

Когато говорим за продуктово семейство това което е общо тук е моделът. Различното е внимателно подбраните цветове.

ОРИГИНАЛЕН MULTICAM

Основният модел на MultiCam и всичко за него вече е изговорено до забрава, така че ето кратко резюме:

-Дата на обявяване: 2002 г
-Цветова палитра: кремаво, тъмно кафяво, кафяво, бледозелено, маслинено, кафяво и тъмно зелено
-Най-подходящ за: множество среди
Като се има предвид, че MultiCam се ползва от американската армия, канадските SF части, силите на НАТО и много други, това е безспорно най-широко използваният и най-разпознаваем модел в днешното тактическо пространство.

MULTICAM ARID

Arid отговаря на изискването на американските военни за ефективност в пустинята, което е основно изискване на тези сили от 2002 г. насам.

Дата на обявяване: 2013 г
Цветова палитра: маслинено, високопланинско, светлокафяво, градско-кафяво и светлокафяво
Най-подходящ за: пустинни среди, състоящи се предимно от пясък и скали

MULTICAM TROPIC

Проектиран като предпочитан модел за тучни среди в джунглата, MultiCam Tropic се отличава с преобладаваща зелена цветова схема, която го прави забележителен в семейството на MultiCam. В момента се разглежда за приемане от сухопътните войски на Обединеното кралство. Не е чудно тогава, че много армии обмислят да преминат към MultiCam Tropic (разцветка на базовия модел) като техен ежедневен камуфлажен модел.

Дата на обявяване: 2013
Цветова палитра: маслинено, ярко зелено, зелено, тъмно кафяво и тъмно зелено
Най-подходящ за: среда с гъста джунгла и местности с буйна растителност

MULTICAM ALPINE

MultiCam Alpine е решението за липсващата част от сагата на семейството на MultiCam – модел за покрити със сняг терени. Представя само три нюанса на сивото и бялото.

Дата на обявяване: 2013 г
Цветова палитра: средно сиво, светло сиво и бяло
Най-подходящ за: покрити със сняг среди

MULTICAM ЧЕРЕН

Това е черната овца на групата (игра на думи). Целта на MultiCam Black е да се открои и го прави без компромис. Този модел е предназначен да разшири влиянието си в областта на право прилагането и да направи специалните сили ясно разпознаваеми.

Дата на обявяване: 2013 г
Цветова палитра: сиво, маслинено и черно
Специални свойства: близка инфрачервена светлина
Най-подходящ за: среди с висок риск
Използва се от: SWAT екипи и единици LE

В заключение:

MultiCam много често се оплюва, когато има дискусия за камуфлаж. Харесва ли ни или не, MultiCam е един от най-значимите промени в съвременната история на камуфлажа. Базовата версия продължава да доминира на пазара. Има стабилна позиция във военната индустрия, която нямаше да е толкова добра ако не беше подсилена от въвеждането на такава гама разцветки и продукти.

Различните разцветки MultiCam правят това, което основната версия прави най-добре – нарушават ограниченията и потребителя има по-добра маскировка. както на близко разстояние така и на по-големи дистанции.

Този въпрос трябва да си зададете преди да започнете да се занимавате с този спорт. Естествено преди този въпрос има няколко подвъпроса на които всеки за себе си трябва да си отговори честно. В тази статия ще ги разискаме до степен, която поне малко да ви покаже дали наистина си заслужава.

Сега само ще ги изброя а после с няколко изречения ще ги обясня.

1. Чест, спортсменство и джентълменството съществуват ли в списъка ми с качества? (Дали те са в челните места, в дъното или въобще ги няма?)

2. Запознат ли съм и готов ли съм с това което се захващам?

3. Имам ли финансовата възможност за този спорт?

4. Имам ли свободното време да го практикувам?

5. Жена ми, приятелката ми, годеницата ми или майка ми ще ми създава ли проблеми.

За някои хора може част от въпросите да им се сторят странни но след като ги разясним в един момент няма да са чак толкова. Нека започнем от някъде а да видим до къде ще я докараме.

1. Първия въпрос може би е най-важният. Ако на този въпрос отговорът ви е “Не” то след това няма смисъл да четете и да губете ценното си време. Много хора биха се запитали, защо задавам този въпрос а за някои може даже да е глупав. Всъщност този въпрос има доста дълбок замисъл и ще започна малко по-далеч в историята за да стигнем до сегашния момент.

За хората които не знаят, еърсофта е измислен от японския фотограф Ичиро Нагата в началото на 70-те години на миналия век. Човек запален по оръжията, който е искал да създаде нещо което не убива и може да се тренира свободно. Едва през края на 80-те началото на 90-те идва в Европа първоначално в Англия.
Та на въпроса: спорта (хобито) който сте си избрали, идва от държава с толкова древни традиции в които честта и уважението са на първо място. Точно поради тази причина тук не се разчита на разни цветни маркери като пейнтбола или някакви индикатори които да сигнализират че сте уцелен. Разчита на честността на играча. Всеки сам да признае дали е уцелен дори ако е от по-слаб играч. Тук идва и един много тънък момент върху който хората рядко се замислят. Всеки бива уцелен до края на играта. Тук никога няма най-добър играч. Винаги съм обичал да казвам “този който те е уцелил не е по-добър от теб а просто те е хванал неподготвен”. Лично мен са ме вадили от игра рентали които са на първо посещение. Защо не!? нека и те си направят кефа. Все пак всички сме били рентали. Продължавам по темата със следния пример. Има едни такива кофти дни в които играта не ти върви. Правиш тигели напред назад до мъртвилото нонстоп. Чак се чудиш защо си там въобще. Тук идва момент в който някои хора се пречупват предимно от егото си. Все едно са бонус мишени а те нали разбираш трябва да са номер едно и тук започват да послъгват само и само да не се върнат за пореден път до мъртвилото. Тази точка на пречупване напоследък виждам че е доста често явление и леко ме натъжава виждайки толкова слаб характер от “мъже”. Ако вие сте такъв типаж моля ви не се захващайте с това хоби. Има вече доста такива.
Друг добродетел който трябва задължително да притежавате е джентълменството. Случвало ми се е и съм присъствал на ситуации в които не се усеща или чува попадението отчетливо. Примерно сменяте позиция всички дрънчи около вас, някой нещо почва да вика или да презарежда и всичко това или поотделно съвпада с тайминга на удара на пластмасовото топче по вас и така се губи този звук в цялта суматоха. Ако отсрещният човек извика нещо от сорта “бро мисля че те уцелих” или “човече не те ли уцелих” макар и да е нямало попадение, най-добрият вариант е да кажете “възможно е, извинявам се, не съм го усетил!” Маркирате за уцелен. Излизате от игра или “кървите” на място спрямо времето което е определено от гейммейкърите. Това е похвално и правилното поведение. Дори отсреща някой да ви каже “ари ве кво се правиш, колко топчета да изстрелям по теб че да си признаеш” пак отриегирайте така. Много често този вид изказвания са от играчи които си мислят, че са много точни и всеки техен изстрел е попадение и при няма празно. В тези ситуации реагирайте хладнокръвно без разправии, извинете се и се маркирайте. Това не е признак на слабост или означва че до сега сте „лъгали“ и едва ли не острещният играч ви е „хванал“. Другият вариант на таъв тип ситуации е: ако искрено вярвате че не сте уцелен, извикайте съдията и му обясните ситуацията. Никога не се разправяйте като див каруцар. Излагате себе си. Съдиите за това са по терена. Освен че съблюдават правилата е да решават и проблемите по терена.

Няма да забравя в началото на практикуването на хобито, след около шест месеца игри по Южна България при първото ми посещение на игра в София кацнах на терена на Еърсофт София Фийлд. Две от изказванията на инструктажа ми направиха силно впечатление и ми се набиха доста в главата: ”ако се чудите дали сте уцелен значи сте уцелен” и “направете кефа на другия и той после ще направи вашия” макар че много рядко ми се е случвало на мен да ми правят кефа в спорни ситуации. Аз винаги съм се старал да правя реверанс към противника когато има директна престрелка и спорна ситуация. Знаете, има една поговорка „По-умния винаги отстъпва“

Ако сте човек, който не може да се сработи в колектив и да изпълнява дадените му задачи от командира на фракция също не сте за този спорт. Бъдете ренталка ходете на някакви простички игри от типа “Kill confirmed” или “capture the flag” да има предимно пуцане и килове а не сложни за изпълнения мисии в които се изисква цялото ви присъствие, внимание и мисъл. Ако сте скандалджия този спорт не го препоръчвам. Ще разваляте и играта на другите хора.

В обобщение: ако сте човек който не обича да губи, обича да минава между капките, скандалджия е и не може да се сработва с хората, моля не увеличавайте бройката на калтаците в еърсофта. Някой ден ще влезнете и в отбор. Хората там които ще ви станат приятели и те ще страдат заради вас и само ще ги излагате. Има вече такива случаи но няма да ги споменавам. Моля останете удобно във фотьолчето и ни плюйте по социалните мрежи. Наричайте ни както ви е кеф но не бъдете част от българското еърсофт общество или някое друго общество опитващо да привлече предимно готини и позитивни хора.

Мисля че до тук придобихте поне малка представа какви качества трябва да притежавате като човешко същество преди да се захванете с airsoft. Добре че казах в началото с по някполко изречения че ще обясна ама малко прекалих. “Продължаваме напред” както беше казал Кобрата.

2. Най-много се забавлявам като чуя нещо от сорта „Малее брато гледах клипчета на Stef Baby Airsoft, Airsoft Alfonse, Airsoft Camman, Novritsch и твои Baba Yaga Airsofter (не че аз имам много от игри де но все пак) и мисля да ставам еърсофтър. Много ме кефи!“ 
Това е супер: казвам аз, но пробвал ли си въобще какво е? На екрана е лесно. Гледаш екшън не се потиш, не се нараняваш, виждаш само яките моменти от играта и си мислиш че всичко е по мед и масло ли?
В отговор обикновенно получавам: „Е бро аз съм тренирал не ми проблем“ „Ясно ми е че не е лесно ама съм сигурен че ще го практикувам“ „Не мисля че е чак толкова трудно какво толкова едни пушки с пластмасови топчета“ „Тва не е квантова физика“ и още много и много които не ги помня вече. Все пак това са стотици хора и разговори в които се опитвам да разбера човека наистина ли се кефи на спорта или просто е преаклил със сериала Морски Тюлени и иска да изглежда като командос от Call of Duty или Counter Strike и да направи две, три игри и да приключи със спорта. Опитвайки се да ги връзумя да не си купуват веднага екипировка а да отидат на една, две игри с екипировка под наем за да видят какво е всъщност. Много често не виждам разбиране от другата страна. А след като не са ме послушали много голяма част от тях отпадат. Най-много ме е жал после да видя обява в OLX или Bazar.bg да се продава чисти нова екипировка и да пише „не е за мен това“. Да не за теб защото много жега, много студ, много ходене на пресечен терен, много кално, много прашно, много кърлежи и всякви буболечки и мечки. А и най-големия проблем е да станат много рано в Неделя. А мани ако играта е в другия край на България няма и да станат. Те си обичат зоната на комфорт.

За това от сега Ви казвам (ако все още четете, щом сте стигнали до тук вероятно покривате първа точка и притежавате повече положителни от колкото отрицателни качества) първо сложете един анцуг и едни удобни обувки запазаете си едно място в най-близкият терен до вас и отделете 35-55лв (в зависимост от региона в който сте, поне цените до тази дата в България са такива) и вижте какво е. Всеки отборо има страница във Facebook намирате за съответния град или регион, пишете им на кирилица да е разбирамето и си запзвате екипировка (ако предлагат таква). Няма да ви е срам. Повчето хора които често практикуват това хоби са пичове и ще ви обяснят какво може да се направи. Ако попаднете на калтак изберете си друго място за игра, защото няма смисъл да взимате пример от такива хора. Не казвам че няма и криви ракети на които им пречи космоса.

3. „Хубавият живот бил скъп, имало и по-евтин, но не бил хубав“ и „Евтино излиза скъпо“ в случая важат с пълна сила. Не казвам че няма хубава и евтина екипировка за това хоби но това е рядкост. Така че не лежете много на тази кълка. Има екипировка и екипировка, както има и реплики и реплики. Не казвам че това хоби е само за хора с възможности но имайте предвид че в даден момент ще искате нещо по-добро като представяне за реплика а тогава ще трябва да се ръсите. Много хора са се отказали. Затова ще Ви представя една обяснително-поучителна история по действителни лица и събития които са се случвали многократно в различни ситуации, която съм смесил в следната “приказка”.

Ако ще практикувате това хоби задължителни ви трябват маска, очила (задължително за еърсофт) и реплика (така наричаме ние оръжието). Маската: 20-30лв най-стандартните. Очила: 35-200лв но да кажем че вие искате по-евтинкото 35лв. До тук за два артикула похарчихте 55-65лв. Репликата в зависимост с платформата която искате да играете AK или AR или някаква друга нестандартна варира много. Да кажем че си вземете някава ултра нискобюджетна реплкика нова или втора ръка от 150-200лв и да приемем че тя идва с батерия и hi-cap пълнител (посочвам този пълнител, защото няма да се налага да купувате други пълнители). Вероятно бързомер няма да ви трябва да си купувате защото той е само за слабаците и ще си играете с анцуга и няквак шапка с козирка примерно да ни ви дрънчи много главата като ви целят. Купуваш възможно най-евтините топчета 1кг за 18лв без да знаеш грамаж им, прецизност или каквото и да било. Да има нещо. До тук се разделихте от бюджета си с 223-283лв(вероятно изкарани по честен начин).
Отивате на терена надъхан и готов за екшън. Започвате да се оправяте преди инструктажа гледате другите мъкнат някви куфари, сакове и раници. Тия реплики (оръжия) вадят ги от някви кутии и калъфи. Почват да пълнят някви допълнителни пълнители. Даже и пистолети имат и гранати, слушалки, радиостанции, жилетки, каски. Накичили се с някви камуфлажи все едно отиват на война. Викаш тия се превъзбуждат нещо. Аз съм вече готов. Напълних 450 топчета в единия ми пълнител сложих очилата и маската и съм готов а тия се мотаят още.
Започва замерка и инструктажа. Казват правила за безопасност, кой какво да прави, разделят играчите на отбори и газ към мъртвилата. Дава се старт. Почваш да бягаш. Тоя твоя пълнител дрънка яката с „яките“ топчета. Даже противноковият отбор те чува къде си. Ама няма нищо де. Ти си го купил на далаверка „Безплатен оцет по-сладък от мед“. Започва първа престрелка. Ти стреляш, стреляш и стреляш по някви хора ама нещо репликата не кара чак до там. Направиш някоя маневра, приближи се малко до врага и пак почваш да стреляш ама то тия топчета хвърчат накъдето си иксат. Излиза някъв пич тип „командос“ от едната страна и ти пуска едно топче и те праща в права линия към мъртвилото. Викаш „ееее тоя как изкочи и с един изстрел ме взем, ама аз ще му го върна“ Минава времето в мъртвилото, бягаш обратно на плаца(полето, гората). Тоя пълнител още повече дрънчи ама няма нищо де. Пак влизаш в престрелка. Почваш да жулиш спусъка бързо все едно топчетата са безплатни но виждат топчета че не излизат. „Ха сега де какво и стана на тая тъпа пушка“ се питаш. Добре че има твой съотборник до теб та да ти каже да си навъртиш колелцето под пълнителя да подкачи топчета. Верно бе тоя пълнител пак. Навърташ, топчетата вече са подкачени и почваш да пуцаш „лошите“. Е да ама тая реплика пак стрела на къде си иска и не кара до тях. Хайде пак маневри да се приближиш повече. Успяваш някак си да скъсиш дистанцията с врага и почваш пак да стреляш. След половин пълнител неточни изстрели някак си уцелваш някой играч и той се маркира за убит. Изведнъж той забелязва маркировката на пушката ти и ти казва че си стрелял под дистнция. Най-тъпия възможен твой отговор би бил „Ами няма какво да направя като нямам пистолет“.
Ако нямаш постолет и си под дистанция се връщаш назад. Все пак тази игра е да преценяш постоянно ситуациите в които попадаш.
„Ама аз като се върна назад не ми кара пушката до вас“. Твой проблем. Купи си по-добра реплика или си ревизирай сегашната.
„Много скъпи са хубвате реплики. Не ми се дават толкова пари“. Такова е хобито. Има скъпа екипировка ако искаш добро представяне има и евтина ако искаш просто да стреляш по мишени от 10 метра.

Сега вече ще си отговориш на въпроса, защо тия пичове са били така добре екипирани и разполагат с толкова атачмънти.

Тъй като влезнах в много подробности няма да обяснявам и възжмони ситуации как ще ви изкарат с една граната 5 човек заклещени в някоя стая. Няма да споменавам че евтините топчета може да заседнат в цевта и да се мъчите да я отпушвате в мъртвилото или да накарате друг да се мъчи да го прави вместо вас. Да ви спре изцяло реплликата, защото не сте я смазали или дали да ви я ревизират. Предишния собственик вероятно ви е казал че всико е топ. Ако сте я купили нова едва ли е минала профилактика. Ама то и там пари трябват. Така че не бъдете чичо Скрудж а се подгтовете след като пробвате хобито и ви хареса, да дадете една прилична сума за екипировка.

Една скоба ще отворя. Има и тунинг на репликите но не всички подлежат на такъв. В някои случаи трябва да се сменят толкова части и да се преправят и напснат, че може да ви излезе четири цифрена сума като тотал. Така че пак ще го кажа “ Евтиното излиза скъпо“ Казва ви го човек който се е нагледал на такива случаи и то не само в България. Това не е само при нас. При избор на реплкика се консултирайте с хора които играят и са им минали доста през ръцете или със сервиз. Не взимайте съвети от хора които са играли с една-две реплики, защото те имат наблюдение само за техния модел и верятно пасва на техните изисвакния и начин на игра. Не е задължително да пасне и на вас.

Ако искате средно добра екипировка от главата до петите ще ви трябват около 600-700лв. Ако искате средно добра реплика и тя около 500-600лв. Реплика на хубав пистолет (greengas, CO2) 200-300лв Вече за по-скъпи и по-газарски неща сумите стават четирицифрени. Някой ще каже. Е да ама веднъж ги давам. Да веднъж ги давате но си искат поддръжка. Особено пистолета и пушката. Освен това консумативите които купувате ако играете често те също са разход и то не малък. Екипировката задължително претърпява промяна и ъпгрейд във времето. Така че избора си е ваш.

4. Въпроса “имам ли достатъчно време да го практикувам” е доста на място и не е маловажен. Започвам с разяснението му. До тук всичко е супер. Готин човек сте, кефите се на хобито. Терените, жегите, дъждовете, снеговете не ви притесняват. Можете да отделите от бюджета си достатъчно за да имате екипировка от която сте доволен. Идва и момента в който някой отбор харесва начина ви на игра и предлага да се присъедините. Тук първо ще отворя скоба, че следващите изречения не се отнасят за отбори, които просто се събират веднъж два пъти месечно да играят на терена който им е най-близо. Говорим за сериозните отбори.

Приемайки ви в такъв сериозен отбор вие имате вече допълнителни ангажименти към друга група хора. Тези хора не са ви роднини. Познавате се от скоро но все пак приемайки ви в дадена изградена общност вие трябва да сте пълноценен неин член. Какво ще рече това!? Ако отбора разполага с терен или ползва някакво място за провеждане на събития за еърсофт вие ще взимате участие в организацията и воденето на играта. Много често може да се налага да съдийствате и да не може да играете. Много често може да се влагат някакви средства било ти и минимални за закупуване на инвентар за играта. Ако отбора отива в друг град на игра е хубаво да имате свободното време да присъствате и вие. Все пак да взимате дейно участие за представянето на отбора и на други населени места и играчи. Да се надяваме с добро представяне а не с грозни сцени. Винаги съм се кефил на отбори които решават вдигат се и могат да отидат на другия край на България задружно без много уговорки. Тук ще допълня нещо като червен флаг за който да внимавате! Много добре гледайте в какъв отбор влизате, защото рано или късно започвате да се държите като другите(съзнателно или не). Ако отбора ви е с някви криваци, злобни хорица и неспазващи правилата повярвайте ми и вие ще станете като тях. Не ги слушайте какво ви казват а какво правят. Винаги съм обичал да давам следното сравнение: Ако стоя пред теб със запалена цигара и ти кажа че аз не пуша. Ти на кое ще повярваш? На това което виждал или това което чуваш? Избирайте мъдро бъдещия отбор и вярвайте само на това което виждате а не това което чувате, защото “една лъжа повторена 100 пъти става истина”. До тук с червения флаг.
Разбира се наясно съм че всеки работи, повечето хора имат жени и деца но все пак ако някой нещо иска истински ще намери начин. Иначе само оправдания. По тази точка бях по-кратък но оставям на вас още малко хляб за размисъл.

5. Този въпрос който поставям за някои хора може да се стори доста смешен но повярвайте ми не е! Нямате си на идея колко бъдещи и настоящи еърсофтъри са приключили с хобито заради невероятното създание от приказките наречено жена.

Както се казва “Жената каза и ние решихме” ей така ако знаете колко много екипировка се е оказала в ОЛХ и Базар и групите във Фейсбук за продажба. Много често се случва да е хубава екипировка в която са набити доста сериозни суми пари изведнъж се продава с извинението “нямам време” , “не е за мен” и т.н.
Разбира се не можем да предположим дали няма да срещнем жената или мъжа на живота си. В днешно време нали трябва да сме политически коректни! Повече се обръщам към сериозно обвързаните и женени(омъжени) мъже и жени. Ако жената/мъжа ви ще мрънка постоянно, че ви няма някоя неделя, няколко недели подред или няколко дни не се захващайте. Тя/той ще спечели. В даден момент ще има някой много сърдит. Виждал съм го не малко пъти и за това го споменавам. Ако бяха някакви единични случаи не бих дал гласност но уви не е така. Половинката ви трябва да има малко железни нерви и хладен ум. Особено ако наистина се впуснете в този спорт. Повярвайте ми ще позапълните някои празни шкафове и гардероби у вас или избата.
В общи линии това са основните неща с които един истински еърсофтър трябва да се сблъска и да отговори за себе си. Това не означава, че не можете да практикувате хобито но някак си мястото ви не е там. Ходете на пейнтбол. Гледайте новини или четете статии във фейсбук. Бъдете компетентни по всички актуално въпроси. Извършвайте някакви по-неефективни дейности от еърсофта.